Когато влязат в ресторанта Младоженците и Кумовете вдигат наздравица с шампанско. Всички трябва да изпият чашите си до дъно и да покажат, че няма останала нито капка. Така, след като са изпили горчивото шампанско, в живота на младите да няма да има повече горчилка.
Булчино хоро
Един традиционен ритуал е булчинското хоро. Булката повежда хорото с един букет и всеки следващ, който се хваща, приема букета го и така докато ...... свърши хорото. Последният, който се е хванал и в когото е букета - мъж или жена, определя първата рожба - съответно момче или момиче.
БЪЛГАРСКАТА НАРОДНА СВАТБА
Сватбата в бита на българина, е едно от най-пищните и символични тържества. Много, изпълнявани ритуали служат за своеобразното преминаване на двамата млади, в семейни. Сватбата "регулира" и "нормира" отношенията не само между съпрузите, а и между целите им фамилии. Особено внимание се отделя на периодът между годежа и сватбата, който може да е един ден, седмица, година или повече.
Самата сватба се предхожда от едно "делово" събиране на родителите на младите. Там определят точно деня на сватбата и уточняват някои подробности като "бащиното право" и даровете, които трябва да получи всяко от семействата. Когато всичко се уговоря окончателно, това събиране се нарича "сечене на сватба", "сговор" и др. Уговарянето на даровете е повече за количество, а не за вида им, определен от традицията. Обикновено се даряват обувки, горни дрехи, ризи, престилки, тъкани и др.
Седмицата преди сватбата е посветена главно за подготовката й. Често двете семейства ходят заедно на пазар, за да купят даровете.
Обредните лица в българската сватба са с определена вътрешна йерархия и определени задължения. Младоженката се нарича "невеста" ( "невяста" ) или "булка". Двете названия могат да се употребяват и едновременно, като тогава с "булка" се означава жената само в периода на самата сватба, а "невеста" означава млада омъжена жена въобще. Названието "младоженец" и "зет" не показват такива различия.
Най-почетното лице в българската сватба е кумът. Кумът винаги трябва да е женен.
Сватуването е неизменна част от сватбения ритуал. Принципите за избиране на ден за сватуване са два- или се гледа то да стане на "хубав ден" (понеделник, сряда) и когато луната е в начална фаза, или пък, така че сватбата да стане в неделя.
Обикновено, когато момъкът и момата се обичат, родителите на момата са предизвестени, че ще дойдат сватове. Въпреки, че са предизвестени, те приемат гостите, като се представят че не знаят за целта на посещението им. Сватовете пък често пъти играят ролята на купувачи на животно или птица. Не са редки случаите, когато момъкът се представя за сокол, а момата за соколица. Често самите сватове, заплашват че ще грабнат птицата от домакините. Ритуалът с "кражбата" на момата е въведен, тъй като родителите й, никога не изразяват съгласието си пряко и изведнъж. За престиж, те поне веднъж ще върнат сватовниците. Отказът също не е пряк. Заявят ли, че момата е още малка, че не е престаряла и др. подобни - това е форма на учтив отказ.
Сватуването е момент от предсватбените обичаи, който е самото установяване на контакт между семействата на двамата млади.
Годежът има две степени. Първата, която се нарича "малък годеж" и може да се слее със сватуването, има по-ограничени цели. Тогава се осъществява уговорката между двамата женихи. Едва след малкия годеж, момата вече не е напълно свободна. На "големият годеж" се слага обилна трапеза. Присъстват повечето от родствениците на момъка. На момата, на която се иска само формално съгласие, се дава наниз от жълтици (или поне една) или пръстен и бъклица. След като тя приеме бъклицата и целуне ръка на баща си, двете семейства стават родственици. Най-често това действие дава юридическа сила на устния договор. На малкия годеж момъкът може да не присъства, но на големия той лично получава дар от момата. Песните на годежа не са много, защото още не е започнала същинската сватба. Задават се гатанки. Разходите за годежа обикновено се поделят, но често са и изцяло за сметка на момъка. Годежът е началото на прехода за двамата млади в категорията на семейните. Момъкът е още ерген, но не е свободен. Момата не е омъжена, но е "свършена" мома. От годежа до сватбата, годениците общуват повече, играят заедно хора, заедно са по седенки, но не се срещат насаме. В този период се подготвят даровете. В дома на момата се събират седенки, които са едни от последните й момински изяви.
Ролята на родителите при избора на съпруга е много голяма. По селата женихът почти е нямал право на глас, докато в градовете и сред интелигенцията, не е било така. Едва в началото на 20в. ролята на личните чувства и свободата на избор на младите нараства.
Периодът на "либене" не превишава една година. Ако в този период момъкът не изпрати сватове и не се постигне някаква по-сериозна уговорка, момата се смята за свободна.
След като изборът е направен, родителите на момъка предприемат първите стъпки за осъществяване на замисления брак. Първата стъпка е "сгледата". Тя се осъществява от близки до семейството на момъка, на които имат доверие. Сгледа се прави, за да се установи дали момата е къщовница и ако родителите имат няколко моми в предвид.
За началото на сватбата обикновено се приема "засевките" на обредния хляб. Обикновено се правят в четвъртък, в седмицата на сватбата. В предсватбения цикъл от обичаи има две прощални вечери, наричани и вечерници (едната се прави в дома на момъка, другата- в дома на момата). Те са в петък- последната "свободна" вечер за двамата млади. В различно време, но абсолютно задължителни са подготовката на "сватбеното знаме" и "сватбеното дръвце". Без тях е невъзможно продължаването на сватбата. Пешкирът, който ще се вее на знамето е подарък от момата още след годежа. "Дръвцето" е от плодно дърво, шипка или дрян.
Основен ритуал преди сватбата е сплитането на косата на момата. Това е задължение на нейните дружки. При младоженеца този ритуал е бръсненето. Често пъти то е било и първото бръснене в живота му. Обикновено се извършва от девера. Под брадата на момъка, задължително се държи кърпа, за да не падне и косъм от брадата му. С това се цели да се предпази младоженеца от магии.
Пазенето на невестата е много характерна черта за народната сватба. Това пазене обикновено е от магии или да не пристане на друг момък.
Вземането на невестата от бащиния й дом, което обикновено е в деня на сватбата (желателно е да е неделя) е център на същинските сватбени обичаи. Рано сутринта у момъка се събират всички обредни и гости, като централна роля е довеждането на кума. След като са посрещнали тържествено кума, комуто младоженецът целува ръка, сватбата се отправя към дома на булката. Като наближат дома й, кумът изпраща вестоносци да съобщят, че сватбата пристига.
Истинското съединяване на двете семейства започва с идването на момковата група и завършва с извеждането на невестата от бащиния й дом.
Център на основните обредни действия са двамата млади. Още при влизането на момковите сватбари в двора, всеки от младоженците се старае да види пръв другия. Това се свързва с ръководната роля в семейството. Прикриването на невестата е задължение на кумата.
Влезе ли младоженецът, невестата се покланя, целува му ръка и го дарява с чорапи или промушва кърпа в пояса му. Тоя я удря ритуално, настъпва я по десния крак и застава до нея. След което хранят двамата млади, с по хапка от един и същи хляб и още ред ритуали с по-малка важност.
При излизане на шествието винаги поливат вода пред него, хвърлят зърно и бонбони с дребни монети.Невестините родители не ходят в черквата за венчаването. По пътя към черквата сватбеното шествие е много шумно и весело. Невестата не бива да се обръща назад към дома си, за да не се разведе или да не овдовее. В черквата младите гледат да влязат с десен крак, а при венчавката се настъпват. Както при самата венчавка така и след това кумата хвърля върху главите на младоженците жито и дребни монети. Сватбеното шествие от църквата до дома е много тържествено и се внимава много да не се мине по една и съща улица, за да нямат младите втори брак.
У младоженеца са подготвили всичко за посрещането. Стандартните обичаи са захранване и запойване на младите, игра на свекървата и въвеждането на невестата по платно до къщния праг.
На къщния праг невестата спира. Подават и паничка с мед, в която тя топва пръстта си, маже по врата след което дава на близките си да близнат от пръстта й.
Завърши ли въвеждането, младите отиват в специално отреденото им помещение, където по-късно се осъществява брачното събиране на младите.
Сватбената трапеза заема много важна част от сватбата. Песните танците и благословиите не спират. На трапезата невестата поднася ту вино, ту ракия и получава подаръци. Първа наздравица-благословия вдига кумът, а след него се изреждат и другите гости.
След сватбената трапеза, следва брачното събиране. За него остават само най-близките на свекъра и свекървата. Този важен момент се нарича "свождане", "свеждане", "сводене".
След свождането, се пие "блага ракия", което е съпроводено с много танци и песни.С това сватбата се смята официално за приключена.
Следват и ред ритуали, които целят да изведат двамата млади от "специалното" им състояние и да ги въведат в групата на семейните. Това е дълъг процес, който може да продължи и година.
